Нови развития в медицината № 4

Диабет: Учените откриха, че химично вещество, произвеждано от бактерия в нашите черва – наречено триметиламин (TMA) – може да намалява възпалението и да помага на организма да реагира по-добре на инсулина, което е важно за контрола на кръвната захар при диабет тип 2. Тази молекула се образува, когато бактериите разграждат холина – хранително вещество, съдържащо се в храни като яйца и риба. В лабораторни и животински изследвания TMA блокира част от имунната система, която обикновено поддържа възпалението и инсулиновата резистентност, което предполага нов възможен подход за превенция или лечение на диабета в бъдеще. Въпреки обещаващите резултати, са необходими повече изследвания при хора, а засега експертите продължават да препоръчват здравословна диета, богата на фибри и пълноценни храни, за подпомагане на контрола на кръвната захар.

Здраве на сърцето: Консумацията на храни и напитки, богати на полифеноли — естествени растителни съединения, които се съдържат в кафе, горски плодове, какао, зехтин, ядки, чай и пълнозърнести храни — може да помогне за поддържане на по-добро сърдечно здраве с течение на времето. В дългосрочно проучване хората, които приемали повече полифенол-съдържащи храни, имали по-добри стойности на холестерола и кръвното налягане и по-нисък риск от сърдечни заболявания с напредване на възрастта. Учените смятат, че полифенолите могат да намаляват възпалението и да подобряват функцията на кръвоносните съдове, но са нужни допълнителни изследвания, за да се докаже пряка причинно-следствена връзка. Прости промени като добавянето на повече плодове, ядки и зехтин към храненето могат да увеличат приема на полифеноли като част от сърдечно-здравословна диета.

Хипертония: Изследвания показват, че ежедневният прием на мултивитамини в продължение на няколко години може да помогне за намаляване на риска от хипертония при възрастни хора, които се хранят некачествено и имат нормално кръвно налягане в началото. В голямо проучване сред възрастни на около и над 60 години, хората с нисък прием на хранителни вещества, които приемали мултивитамини, показали малки подобрения в кръвното налягане и леко по-нисък риск от развитие на хипертония. Когато обаче всички участници били разгледани заедно, не се наблюдавал значителен общ ефект – ползата се проявявала главно при хората с по-лошо хранене. Авторите на изследването подчертават, че макар мултивитамините да могат да помогнат за запълване на хранителни дефицити и да подкрепят кръвното налягане, балансираното и богато на хранителни вещества хранене остава ключово, а са нужни още изследвания за потвърждение на резултатите.

Лош холестерол: Учените изследват ново ежедневно перорално лекарство, наречено енлицитид, което може да помогне за понижаване на „лошия“ LDL холестерол с до около 60% — ефект, сравним със силните инжекционни терапии за понижаване на холестерола, използвани днес. Това лекарство действа по различен механизъм от статините (най-често използваните лекарства за холестерол) и може да бъде опция за хора, при които LDL нивата остават високи въпреки приема на статини и промени в начина на живот. Досегашните изследвания показват значително понижение на лошия холестерол, но учените все още трябва да потвърдят дали този медикамент реално намалява риска от инфаркти и инсулти в дългосрочен план.

Алцхаймер: Учените са установили, че лекарство, вече одобрено за други приложения — сарграмостим (Leukine) — може да помогне за забавяне на загубата на мозъчни клетки при хора с болестта на Алцхаймер. Това е от ключово значение, тъй като загиването на невроните води до проблеми с паметта и мисленето. В ранно клинично проучване пациентите с Алцхаймер, които приемали лекарството, показали около 40% по-ниски нива на кръвен маркер, свързан със смъртта на невроните, и се справили малко по-добре на един тест за памет в сравнение с тези, които получавали плацебо. Лекарството действа чрез стимулиране на имунната система и намаляване на възпалението в мозъка. То продължава да се изследва, за да се установи дали може последователно да забавя когнитивния спад при Алцхаймер, но все още не е одобрено за тази употреба.

Пластмасови отпадъци: Учени от Университета в Сейнт Андрюс откриха нов начин за превръщане на обикновени пластмасови отпадъци като PET бутилки и текстил в химични градивни елементи, които могат да се използват за производство на важни лекарства, включително противоракови медикаменти като иматиниб. Те използват специален химичен процес, за да разградят дългите пластмасови вериги до полезно съединение, наречено EHMB, което след това може да бъде превърнато в лекарства, вместо да се произвежда от изкопаеми горива. Този подход може да помогне за намаляване на замърсяването с пластмаса и да направи производството на лекарства по-устойчиво, макар че все още е в ранен изследователски етап и не се използва широко.

HPV ваксина: Голямо шведско проучване установи, че HPV ваксината не само предпазва от рак на маточната шийка, но и намалява риска от сериозни предракови изменения на вулвата и влагалището, особено когато момичетата са ваксинирани преди 17-годишна възраст. Жените, които са получили поне една доза от четиривалентната HPV ваксина, имали около 37% по-нисък риск от развитие на високостепенни лезии в тези области в сравнение с неваксинираните. Защитата била още по-силна (около 55% по-нисък риск) при тези, които били ваксинирани в ранна възраст. Резултатите подчертават значението на ранната HPV ваксинация за предотвратяване на повече заболявания, свързани с HPV.

Огнища на денга: Учените стартират глобално проучване за тестване на нова система за ранно предупреждение, която може да помогне на здравните власти да предсказват огнища на денга преди те да се случат. Макар че са създадени много компютърни модели за прогнозиране на денга, много малко от тях са били тествани в реални условия. Затова изследователите работят със здравни специалисти във Виетнам, за да установят дали този нов инструмент може наистина да предоставя прогнози, които позволяват по-ранни действия и предотвратяване или ограничаване на огнищата на това пренасяно от комари заболяване, което излага на риск почти половината от световното население.

AI инструмент: Изследователите са създали нов инструмент с изкуствен интелект, който може да анализира генетичните мутации на даден човек и не само да определя кои от тях може да са вредни, но и да предсказва какъв тип заболяване е вероятно да причинят. Това е значителна стъпка напред спрямо повечето съществуващи инструменти, които само отбелязват потенциално опасни мутации, без да обясняват до какви здравословни проблеми могат да доведат. Чрез свързване на конкретни ДНК промени с вероятни здравни последици, този AI може да помогне на лекарите да диагностицират генетични заболявания по-бързо и да насочи изследователите в разработването на нови лечения, особено за редки или сложни състояния.